fbpx skip to Main Content
Гении ли са наистина бразилските деца?

Гении ли са наистина бразилските деца?

Гениите не се раждат. Те се изграждат. С много труд, с много работа, с много упоритост. Теорията може и да ви се стори странно, но е много добре представена от американския журналист и социолог Малкълм Гладуел в книгата му „Изключителните“. Като взема за основа трудовете на психолога Андерс Ериксон, Гладуел изучава историите на успеха на редица легендарни личности и компании, след което формулира така известното „правило за 10-те хиляди часа“. Според Гладуел точно толкова са нужни на човек, за да бъде истински виртуоз в това, което прави, независимо от коя сфера на живота е. Не е случаен и надписът на една от стените в съблекалните в базата на австрийския Залцбург: „Здравата работа побеждава таланта тогава, когато талантът не работи здраво“.


„За каквато и област да говорим, за да достигнете майсторство, съразмерно с това на експерт от световна величина, са ви нужни 10 000 часа практика. В изследвания, чиито обекти са били композитори, баскетболисти, писатели, кънкьори, пианисти, шахматисти, углавни престъпници и т.н., тази цифра се среща с учудващо постоянство. 10 000 часа са равни на 3 часа упражнения на ден или на 20 часа седмично в продължение на 10 години. Това, разбира се, не обяснява защо едни хора получават повече от заниманията си от други. Но засега още никой не е срещнал случай, когато високото ниво на майсторство да е било постигнато за по-късо време. Създава се впечатлението, че точно толкова време е нужно на мозъка, за да усвои всичката информация, която ви е необходима“, пише Гладуел в книгата си „Изключителните“.

Като примери за това той привежда успехите на Моцарт, Боби Фишър и Бил Гейтс. Великият Моцарт пише първия си концерт съвсем сам, без помощта на баща си, на 21-годишна възрат, след като вече десет години съчинява музика. Толкова са нужни, за да станеш гросмайстор. Единствено легендарният Боби Фишър е стигнал до почетното звание по-бързо – за девет години. 10 000 часа е прекарал зад компютъра и Бил Гейтс, преди да направи големия си скок към “Майкрософт”. Все примери, които показват, че ключовият фактор за успеха е не просто вроденият талант или високият коефициент на интелигентност, а много повече усилените занимания с любимата дейност.

И тук идва въпросът, който толкова много вълнува всички фенове на футбола. Наистина ли са родени гении бразилските играчи? Дали пък в основата на това да покорят пет пъти световния връх и да са сред най-великите в историята на играта, не стои нещо друго, различно от гения в ДНК-то. Дали пък не е фактът, че в Бразилия и до ден-днешен се играе футбол на улицата? Или това, че в Страната на кафето температурите целогодишно са положителни и това позволява на децата по цял ден да са навън с топка в крака. А може би пък фактът, че в бедните квартали, т.нар. „фавели“, едно от малкото забавления е да играеш футбол, бос, по цял ден? Както и че може би децата от фавелите рядко имат достъп до компютри, телевизия, телефони и пр. и цялото им свободно време е отдадено на любимата им игра, което им позволява да станат виртуози с топка в крака.

Час-час и половина на ден тренировка с отбора не са достатъчни, за да станем големи футболисти. Нужни са много повече часове практика, за да се усъвършенстват всички компоненти на играта, ако искаме да стигнем до върха. И ако някой от вас оспори правилото за 10-те хиляди часа и е твърде убеден, че все пак бразилците са гении, нека си спомни думите на родната ни звезда Димитър Бербатов, който разказва как с часове е подхвърлял тежката баскетболна топка във въздуха само и само за да усъвършенства по перфектен начин и най-малкия детайл при спирането й… Грациозност, с която покори милиони сърца по света.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *